Yahoo Web Search

  1. Кирилица – Уикипедия

    bg.wikipedia.org › wiki › Кирилица

    Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на ix или началото на x век. Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е надписът от Крепча, датиран към 921 г. и двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо ...

  2. Кирилица — Википедија

    mk.wikipedia.org › wiki › Кирилица

    Кирилица; Тип: Азбука: Јазици: Национално писмо на: Белорусија Босна и Херцеговина (покрај латиничното) Бугарија Казахстан (покрај латиничното) Киргистан Македонија

  3. Кириллица — Википедия

    ru.wikipedia.org › wiki › Кириллица
    • История создания и Развития
    • Азбука кириллицы
    • Русская Кириллица. Гражданский Шрифт
    • Распространение в мире
    • кодировки кириллицы
    • см. также
    • Литература
    • Ссылки

    Около 863 года братья Константин (Кирилл) Философ и Мефодий из Солуни (Салоники) по приказу византийского императора Михаила III упорядочили письменность для старославянского языка и использовали новую азбуку для перевода на славянский язык греческих религиозных текстов:44. Долгое время дискуссионным оставался вопрос, была ли это кириллица (и в таком случае глаголицу считают тайнописью, появившейся после запрещения кириллицы) или глаголица — азбуки, различающиеся почти исключительно начертанием. В настоящее время в науке преобладает точка зрения, согласно которой глаголица первична, а кириллица вторична (в кириллице глаголические буквы заменены на известные греческие). Так, большинство учёных склонно считать, что глаголицу создал Константин (Кирилл) Философ, а кириллицу — его ученик Климент Охридский, последовательно работавший в Плиске и Охриде в Первом Болгарском царстве. Глаголица длительное время в несколько изменённом виде употреблялась у хорватов(до XIX в). Появление кириллицы...

    Состав первоначальной кириллической азбуки нам неизвестен; «классическая» старославянская кириллица из 43 букв, вероятно, частью содержит более поздние буквы (ы, оу, йотированные). Кириллица целиком включает греческий алфавит (24 буквы), но некоторые сугубо греческие буквы (кси, пси, фита, ижица) стоят не на своём исходном месте, а вынесены в конец. К ним были добавлены 19 букв для обозначения звуков, специфических для славянского языка и отсутствующих в греческом. До реформы Петра I строчных букв в азбуке кириллицы не было, весь текст писали заглавными:46. Некоторые буквы кириллицы, отсутствующие в греческом алфавите, по очертаниям близки к глаголическим. Ц и Ш внешне схожи с некоторыми буквами ряда алфавитов того времени (арамейское письмо, эфиопское письмо, коптское письмо, еврейское письмо, брахми), и установить однозначно источник заимствования не представляется возможным. Б по очертаниям схожа с В, Щ с Ш. Принципы создания диграфовв кириллице (Ы из ЪІ, ОУ, йотированные буквы)...

    В 1708—1711 годы Пётр I предпринял реформу русской письменности, устранив надстрочные знаки, упразднив несколько букв и узаконив другое (приближенное к латинским шрифтам того времени) начертание оставшихся — так называемый гражданский шрифт. Были введены строчные варианты каждой буквы, до этого все буквы азбуки были заглавными:46. Вскоре на гражданский шрифт (с соответствующими изменениями) перешли сербы, позже — болгары; румыныже в 1860-е годы отказались от кириллицы в пользу латинской письменности (что интересно, у них одно время использовался «переходный» алфавит, представлявший собой смесь латинских и кириллических букв). Гражданским шрифтом с минимальными изменениями начертаний (самое крупное — замена m-образной буквы «т» на нынешнюю её форму) русские, украинцы, сербы, болгары и белорусы пользуются и поныне. За три века русский алфавит претерпел ряд реформ. Количество букв в основном уменьшалось, исключение составляют буквы «э» и «й» (употреблявшиеся и ранее, но узаконенные в X...

    Официальный алфавит

    На данный момент в качестве официального алфавитакириллица используется в следующих странах: Абхазия (частично признанное государство) 1. абхазский язык 2. русский язык Белоруссия 1. белорусский язык 2. русский язык Босния и Герцеговина 1. сербский язык 2. боснийский язык Болгария 1. болгарский язык Казахстан 1. казахский язык (планируется перевод казахского алфавита на латиницу к 2025 году) 2. русский язык Киргизия 1. киргизский язык 2. русский язык 3. узбекский язык(в школьном образовании)...

    В прошлом

    Азербайджан 1. азербайджанский язык (переведён на латиницу в 1990-е годы, фактически с августа 2001 г.; в РФ (Дагестан) продолжает использоваться кириллица, в Иране — арабское письмо) Молдавия 1. гагаузский язык в Гагаузии (переведён на латиницу в 1996 году; используется наряду с кириллицей) Узбекистан 1. узбекский язык (официально переведён на латиницу в 1993 году, де-факто переход во всех сферах не был завершён[источник не указан 77 дней]) 2. каракалпакский язык в Каракалпакстане (официальн...

    Святой Климент Охридский, ученик святых братьев Кирилла и Мефодияи создатель кириллицы

    Лось И. Л.,. Кириллица // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.

    Паничкина Е. В. Изменение графической основы языков как важный политический фактор и последствия отказа от кириллицы в странах бывшего Советского Союза
    Славянские языки и кодировки Архивная копия от 9 декабря 2019 на Wayback Machine
  4. Българска кирилица – Уикипедия

    bg.wikipedia.org › wiki › Българска
    • Особености
    • популяризиране
    • Вижте също

    Графичната форма на българската кирилица се характеризира с това, че повечето от редовните знаци са с форми, различни от главните (като например В и в, Г и г, Д и д, но са базирани върху ръкописното изписване на буквите, които имат така наречените горни дължини (ascenders – англ.) и долни дължини (descenders – англ.). По този начин до голяма степен се заличава разликата между редовните букви в техния печатен или електронен вид и ръкописното им изписване. Графичната форма на българската кирилица не е изолиран случай на различие в рамките на международната кирилица. Специфика в прилагането на кирилицата се наблюдава още в сръбската и македонската писменост, където редовната малка буква б като тип конструкция се отличава от международно приетата форма за кирилското б; съществено различен е и подходът за изписване на печатната и електронната форма на курсивните б, г, д, п, тв сръбската и македонската писмена традиция спрямо съответните им форми в международната кирилица.

    Обновената графична форма на българската кирилица не е официално узаконена, но вече намира приложение в печатни и електронни издания: електронния всекидневник „Дневник“ (автор на шрифта е Лукас де Гроот), електронното издание на списанието „Жената днес“. Признание за естетическите достойнства на съвременната форма на българската кирилица е и фактът, че шрифтове с тази форма създават вече не само български, но и световноизвестни чуждестранни типографи като Марк Симонсън, Лукас де Гроот, Питър Билак, Иля Рудерман. Google, чрез Google Fonts 2016 Glyph Sets предписва изискването за включване на българската форма на кирилица в шрифтовете, които следва да отговарят на стандарта Google Cyrillic Plus.|2018|02|05}} За развитие и популяризиране на българската кирилица през 2014 г. е обявена гражданска инициатива „За българска кирилица“, а през 2016 г. е организиран конкурс за безплатен наборен шрифт с българска кирилица.

  5. Ћирилица — Википедија

    sr.wikipedia.org › wiki › Ћирилица
    • име
    • Језици који Користе ћирилицу
    • Ћириличко Писмо за Русе
    • коришћење У Различитим Језицима
    • Ћирилица У Уникоду
    • Литература
    • Спољашње везе

    Пошто су писмо осмислили ученици и следбеници Ћирила и Методија, употреба Ћириловог имена за означавање овог писма представља израз одавања почасти, а не означавање ауторство. Име „ћирилица“ често збуњује људе који нису упознати са историјом писма, пошто не идентификује земљу порекла (за разлику од „грчког писма“). Неки га називају „руским писмом“ пошто је руски најпопуларнији и најутицајнији алфабет базиран на овом писму. Неки бугарски интелектуалци, попут Стефана Цанева, су изразили забринутост због тога, и предложили да се ћириличко писмо уместо тога назове „бугарским алфабетом“,али тај предлог није наишао на подршку у стручној и широј јавности. Словенска ћириличка писма су позната и као азбука, што је изведено из старих имена прва два слова већине ћириличких писама (као што је и термин алфабет проистекао из прва два грчка слова алфа и бета). Из назива за ћирилицу изведене су и одговарајуће придевске одреднице. Тако се у српском језику користе четири придевска облика: ћирилички и...

    Следећи језици користе или су користили ћирилицу: 1. индоевропски језици 1.1. словенски језици 1.1.1. руски 1.1.2. украјински 1.1.3. белоруски 1.1.4. српски 1.1.5. македонски 1.1.6. бугарски 1.1.7. црногорски 1.2. индо-ирански језици 1.2.1. осетски 1.2.2. таџички 1.3. романски језици 1.3.1. румунски (до 19. века а у Молдавији између 1940. и 1989. (види молдавски)), видети румунска ћирилица 1.4. остали индоевропски језици 1.4.1. ромски (у Србији и земљама бившег СССР) 1.4.2. курдски (код Курда који живе у земљама бившег Совјетског Савеза) 2. алтајски језици 2.1. туркијски језици 2.1.1. азерски(1939—1991) 2.1.2. татарски 2.1.3. туркменски(1940—1994) 2.1.4. узбечки(1940—1998, од 1998. који уз ћирилицу користи и латиницу) 2.1.5. киргишки 2.1.6. казашки и гангушки (од 1957) 2.2. угро-фински језици 2.2.1. удмуртски 2.2.2. килдински саамијски 2.2.3. мордвински 2.3. остали, махом алтајски језици, уз неке кавкаске и један кинески дијалект (дунгански језик) 2.3.1. абаски 2.3.2. абхаски 2.3.3....

    Главница писма настала је из ране ћирилице, која је била дериват глагољице и грчког уставног писма унцијале. За највероватније састављаче ћирилице узимају се Климент Охридски или Константин Преславски, али то питање до данас није коначно решено. Највећи број слова потиче из грчког писма, док неки знакови представљају мање или више упрошћене облике глагољских слова. Ћирилица је добила име по млађем од два брата, словенска просветитеља, Ћирилу, за кога се обично претпоставља да је саставио глагољицу.

    (Гласови су означени коришћењем Сампеи представљају само апроксимативне вредности.) Док главница језика који се користе ћирилицом имају фонемску ортографију, постоје и изузеци, углавном у руском: ЕГО (значи њега), а изговара се као /jɪˈvo/ уместо /je'go/. Срицање имена варира, посебно кад су у питању транскрипције/транслитерације Y/J/I, GH/G/H и ZH/J.

    У Уникоду ћирилички блок се простире између од U+0400 до U+052F. Знаци између позиције U+0400 и U+045F су у основи знаци из кодног распореда ISO 8859-5померени нагоре за 864 позиција. Знакови у опсегу између U+0460 и U+0489 су историјски и не користе се у савременим језицима. Знакови у простору од U+048A и U+052F су додатни знаци за различите несловенске ћириличке азбуке. Уникод не укључује акцентована ћириличка слова, али се могу добити комбиновањем са различитим дијакритичким знацима. Тако се додавањам U+0301 („комбинујући акут“) после слова које се жели акцентовати добија акцентовано слово (тј. ы́ э́ ю́ я́). Неки језици (као што је савремени црквенословенски језик) још увек нису у потпуности подржани. У уникоду верзије 9.0, ћириличка слова, укључујући националне и историјска писма, су кодирана у неколико различитих блокова: 1. Ћирилица: U+0400–U+04FF 2. Ћирилички додатак: U+0500–U+052F 3. Ћирилица продужено-A: U+2DE0–U+2DFF 4. Ћирилица продужено-B: U+A640–U+A69F 5. Ћирилица проду...

    Ђорђић, Петар (1971). Историја српске ћирилице: Палеографско-филолошки прилози(1. изд.). Београд: Завод за издавање уџбеника.
    Kazhdan, Alexander P. (1991). The Oxford dictionary of Byzantium. New York: Oxford University Press. стр. 507. ISBN 978-0-19-504652-6. »Constantine (Cyril) and his brother Methodius were the sons o...
    Cubberley, Paul (1996). „The Slavic Alphabets”. Ур.: Daniels; Bright. The World's Writing Systems. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-507993-7.
    J. M. Hussey, Andrew Louth (2010). „The Orthodox Church in the Byzantine Empire”. Oxford History of the Christian Church. Oxford University Press. стр. 100. ISBN 978-0-19-161488-0.
  6. Румънска кирилица – Уикипедия

    bg.wikipedia.org › wiki › Румънска

    Румънската кирилица (молдова-влашка азбука, кирилица, използвана в Румъния, старата кирилица, използвана в Молдова) се е използвала за записване на румънския език до 1865 г.

    Буква
    Числова стойност
    Румънско латинско ...
    Преходен вариант на ...
    1
    a
    A a
    2
    v
    В
    3
    g, gh
    G g
    4
    d
    D d
  7. Cyrillic script - Wikipedia

    en.wikipedia.org › wiki › Cyrillic_script

    The Cyrillic script (/ s ɪ ˈ r ɪ l ɪ k / sə-RIL-ik) is a writing system used for various languages across Eurasia and is used as the national script in various Slavic, Turkic, Mongolic, Uralic and Iranic-speaking countries in Southeastern Europe, Eastern Europe, the Caucasus, Central Asia, North Asia and East Asia.

  8. Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата.

  9. Глаголица – Уикипедия

    bg.wikipedia.org › wiki › Глаголица
    • Произход и значение на Името
    • История
    • Глаголица и Кирилица
    • състав и Структура
    • Характеристика
    • Уникод
    • Вижте също
    • Външни Препратки
    • Литература

    Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Самото название е образувано от редуплицирания общославянски корен *gol (срв. стб. глаголъ, глаголати, и др., без удвоение: гласъ, гласити, глашати). Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки – hlaholika, на полски – głagolica, на руски – глаголица, на хърватски и сръбски – glagoljica (глагољица).

    През 863 г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова азбука – глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий. През септември 885 г. папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Святополк защитава интересите на Франкската империя и така през 886 г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в България. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на IX век) са пишели старобългарските книжовници...

    Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин: 1. Следите от глаголическа писмена дейност в Моравия и Панония. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на светите Кирил и Методийв западнославянските говорни области. 2. Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация. 3. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбърсвидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecena...

    Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от северносемитското писмо – фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите. Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38 – 40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика...

    Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте изображение на двата варианта. Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: Зографско четвероевангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски глаголически листове, Охридско евангелие, Мюнхенски абецедар, Синайски псалтир. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в Моравия, Панония и Охрид. Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо. Всички букви имат свои имена, к...

    Глаголицата е въведена за първи път в уникод версия 4.1. Областта на знаците е U+2C00 – U+2C5E. Вижте: * Unicode таблица (PDF) Във версия 12.1 са добавени надредни глаголически букви (област: 1E000–1E02F). Вижте: * Unicode таблица (PDF)

    Селищев, А. М. Старославянский язык. Т.1. Москва, 1951, 35 – 67
    Fučić, B. Glagoljski natpisi. – Djela Jugoslavenske Akademije Znanosti i Umjetnosti (Zagreb), 57, 1982. 420 p.
    Fullerton, Sharon Golke: Paleographic Methods Used in Dating Cyrillic and Glagolitic Slavic Manuscripts. (In: Slavic Papers No. 1.) Ohio, 1975. 93 p.
  10. Македонска азбука — Википедија

    mk.wikipedia.org › wiki › Македонска
    • Азбука
    • Уникатни Букви
    • Поврзано

    Во следниве таблици се дадените големите и малите букви: Оваа азбука претставува печатен облик на писмото, додека ракописното писмое многу поразлично. Освен вообичаените звуци на буквите ѓ и ќ, во некои наречја овие букви звучат како /ʥ/ и /ʨ/, соодветно. Според истражувањата на Американското криптограмско здружение, најчеста македонска буква е „а“, меѓу трите најчести се и „о“ и „и“.

    Македонскиот јазик содржи ред посебни фонеми (споредено со соседите); затоа, се јавува потреба од посебни македонски букви. Историски гледано, овие букви потекнуваат од 19 век. Во своето дело За македонцките работи, македонистот Крсте Петков Мисирков користи комбинации од г' и к' за да ги претстави фонемите /ѓ/ и /ќ/. Покрај тоа, буквата i тогаш се користела каде што денес се користи ј. Буквите љ, њ и џ гледани по облик се од српско потекло, но нивните предци се јасно илустрирани во Мисирковата книга како л' и н', а во порани текстови како ль и нь (како во делата на Марко Цепенков), кои очигледно служеле како инспирација за современите адаптации. Изненадувачки, сè до крајот на Втората светска војна, овие букви спарени со меки знаци се користеле наместо денес утврдените облици. Постојат индикации дека денешниот изговор на гласот љ како лј, всушност е наметнат од северните македонски дијалекти, додека оригиналниот изговор на гласот е мекото л, односно ль, како во централно-западните д...

  11. People also search for