Search results
Попму́зика ( англ. pop music, скорочення від popular music — популярна, загальнодоступна музика ) — поняття, що охоплює різноманітні стилі, жанри та напрями масового музикування. Феномен попмузики сформувався передусім в англомовних країнах Заходу як явище молодіжної культури. Зміст. 1 Етимологія. 2 Характеристика. 3 Історія.
Попмузика. Вижте пояснителната страница за други значения на Поп. Попмузиката, [1] или само поп, е жанр в музиката, който обикновено има танцувален характер, опростена мелодия и повтарящи се дялове, ако структурата на песента е двуделна или куплетна. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. [2] .
- от 1950-те
Поп-музика. „Оксфордскиот речник на музиката“ наведува дека терминот „поп“ се однесува на музика изведена од уметници како што се Ролинг Стоунс. Поп- музиката, во зависност од контекстот, се користи или како скратена форма за популарна музика или како поим за нејзин поджанр. Општо земено, поп-музиката содржи едноставни мелодии со певливи рефрени.
- светска популарност
Поп је музички жанр. У поп музици текст и певање преовладавају над композицијом и инструменталом. Ову музику одликују једноставни хармонијски и мелодијски стил за разлику од рок музике и постојање рефрена. Пјесме су кратке и уз њих се, углавном, може плесати. Она је омиљена од широких маса и самим тим и комерцијално успјешна.
S Vikipedije, slobodne enciklopedije. Pop je muzički žanr. U pop muzici tekst i pevanje preovladavaju nad kompozicijom i instrumentalom. Ovu muziku odlikuju jednostavni harmonijski i melodijski stil za razliku od rok muzike i postojanje refrena. Pjesme su kratke i uz njih se, uglavnom, može plesati.
English: Pop music (often called simply pop) is a genre of popular music distinguished from classical or art music and from folkern music. The term indicates specific stylistic traits such as a danceable beat, simple melodies, and repetitive structure so that people can catch on and join in easily.
